Ние сме хора

Ние сме хора и затова при вида на стена блъскаме главата си в нея. Колкото е по-непреодолима, по-масивна, по-боляща - толкова повече. Удряй! Удряй! Право с главата напред. Нищо, че може да загубиш самоуважението си, че може два дни подред да те обиждат; само от сантименталност и доброта ще го направим ^^

То нали и затова ги имаме тези глави и затова сме хора, де...

Ще си я блъскам тази глава, ала в нечия по-заслужила стена!

Йонатан

Вчесвам виртуалната овца Йонатан, давам му сено и *може би* детелина, пия айрян, пиша си с двама най-добри приятели, едната от които не следи чата, а другият няма как да ми помогне така или иначе, защото дори не мога напълно и адекватно да му обясня проблема си.

Сбърках думата "овца", написах я с "ф"; сами си направете изводите колко добре съм в момента.

P.S. Йонатан винаги ми е напомнял за "Братя с лъвски сърца", ала аз загубих моя приятел-брат Йонатан и останах сам Шушулко.

Some days there's nothing left to learn

...from the point of no return, но пък мога да си остана с това:

Hey hey I saved the world today
Everybody's happy now
The bad thing's gone away
And everybody's happy now
The good thing's here to stay
Please let it stay

Несподелен слънчев път

Говорих си с Поли и се сетих за много отминали неща. От две години и половина съм толкова различен; все още ми се ще да бях на дванадесет или тринадесет.

И да не бях влюбен в теб от толкова много време. Две години и половина са много време.

Wrote you this, I hope you got it safe
It's been so long, I don't know what to say
I've travelled 'round through deserts on my horse
But jokes aside, I wanna come back home

Ала май ще оцелея - още две и двеста години.

In My Own World

You'd better hope and pray
That you make it safe
Back to your own world
You'd better hope and pray
That you wake one day
In your own world
'Cause when you sleep at night
They don't hear your cries
In your own world
Only time will tell
If you can break the spell
Back in your own world

В очите на другия/другите може и да е изглеждало напълно невинно, но в моите очи не изглеждаше така. 'Просто стечение на обстоятелствата" не е извинение. Както не е и редовното "Изобщо не съм се държал/а така, всичко се е случвало само в главата ти". Не е възможно за н-ти път само да си въобразявам.

Ъх, дори не знам какво да пиша.


Уморих се от опити за каквото и да е.

Очаквано

Past the point of no return, the final threshold
The bridge is crossed, so stand and watch it burn
We've passed the point of no return...

Между другото, днес научих, че повтарянето на думи в стил "убиймеубиймеубиймеубийме" помага много за спокойното изражение, но не e достатъчнo. ^

I Wish I Was Special

I wish I was special
You're so very special

But I'm a creep,
I'm a weirdo
What the hell am I doin' here?
I don't belong here

I don't care if it hurts,
I wanna have control
I want a perfect body
I want a perfect soul

I want you to notice
when I'm not around
You're so very special
I wish I was special

Така де, не е като да не написаха наскоро, че всички, в жалките си опити да сме специални, единствени и уникални, сме еднообразни и ужасно скучни. И аз покривам почти всички условия, за да мога да се нарека гордо "еднакво различен".

Но, в името на всичко добро, ще ми се някому да пука за мен повече, отколкото на мен за него, и да се чувствам специален.

Трябва да престана да изисквам дори и малко внимание от когото и да е било, защото накрая винаги се наранявам; трябва да се задоволя с някакви просто неща в живота, които да включват само мен, без хора, които болят. Ще ми се да съм като бабите *май не съм виждал такива дядовци*, които се разхождат из парка и сякаш са си самодостатъчни. Всичко това, разбира се, може да е твърде измамно: да си мислят за отминали спомени. За това, че Цура от съседния блок и племенничката Ганка не се обадиха да честитят осемдесетия рожден ден *защото Цура, станала на осемдесет и две, се спомина ден преди това, а Ганка не е жива от петдесет години*. Или пък за внуците, които са в Канада и се прибират, ако е късмет, веднъж на година, и кой знае дали някоя година няма да се завърнат, за да сложат букет някъде. Или пък за милия спътник в живота, починал в трагична катастрофа на двадесет и пет *или беше трагично убийство чрез пребиване на пътя, така и не се установило*, месеци след като второто дете се родило.

Това бе кратко лирично отклонение, като май само Цура е измислена *но със сигурност все някъде има такава история*, а Ганка е със сменено име.

Някой да каже на Зу и Кат никога да не записват сдухващи песни, защото самоубийствата по света биха зачестили прекалено много.

Дванадесет часът е и пиша глупости.

На никого не му пука ^^