Следващите изречение са си самоистина едни за други:
Мразя. Мразя лошото. Мразя лошото отношение. Мразя лошото отношение от приятели. Мразя лошото отношение от приятели, които все пак твърдят, че знача нещо за тях. Мразя лошото отношение от приятели, които все пак твърдят, че знача нещо за тях, макар че най-вероятно всичко е поредната лъжа.
И когато е така в училище, навън или през интернет, вече идва в повече.
Guess it wasn't real after all.
Guess it wasn't real all along.
In another story...
Мислех, че всичко би било забравено и ще се преживее, но слаб ми е ангелът, две снимки на кръст ме върнаха в по-голяма депресия... Някой да ме убие, преди да проглуша ушите на хората с глупости напълно.
In a dream,
Will you give your love to me?
Beg my broken heart to beat,
Save my life, change my mind.
Да, ама винаги ще е за другиго, няма да е за мен (крива усмивка).
Ауфвидерзеен.
ЕДИН ЧАС (или повече) ПО-КЪСНО
За един час нищо не се е променило. Чувствам се здраво стъпил върху гнева, разочарованието и отчаянието едновременно. Кефя си се сам на себе си (:
И ако си пусна ОЩЕ една депресирана песен, няма да ми стане по-добре, ами да взема да се хвана в ръце и да легна.
И, равносметката е, че вече рядко ще извършвам скверните действия на заговаряне или заразписване с хора, 'щото все се чувствам като досадник и незнаещ какво да каже.
*Всичко казано по-горе е под влиянието на имо-стайл музика, но още по-лоша, защото е наистина качествена*
