Ние сме хора и затова при вида на стена блъскаме главата си в нея. Колкото е по-непреодолима, по-масивна, по-боляща - толкова повече. Удряй! Удряй! Право с главата напред. Нищо, че може да загубиш самоуважението си, че може два дни подред да те обиждат; само от сантименталност и доброта ще го направим ^^
То нали и затова ги имаме тези глави и затова сме хора, де...
Ще си я блъскам тази глава, ала в нечия по-заслужила стена!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
4 коментара:
Мх, винаги има и друга, по-заслужила, но както сам си казал винаги е стена, и винаги боли :|
уау, това в моя чест ли беше
трогната съм до сълзи
много те боли, наистина
Ня, във Ваша чест не пишем проза, само лирика (:
... и пожелавам ти скорошна, много скорошна възможност да разбереш, че когато стената е заслужила, тогава, колкото и да я блъскаш с глава, усещаш не удари, а милувка.
Публикуване на коментар