But In Dreams

Вашата истина, дами, изобщо не съвпада с моята, реалността за мен е съвсем друго нещо; нещата и хората, които истински обичам, са толкова по-различни от всичкото ВИЕ. Нищо не ми пречи да слушам псевдопоетите, за които цигарата сякаш е сраснато продължение на ръката, да бъда ръган от вокалиста на "Остава"; от друга страна, днес показах, че мога и да крещя, скачам и да се държа като примерен член на стадото, присъстващо на брейк фестивала. А, да, и да викам "О, о"... Яко, копеле, нали?!



Но точно тази нощ, разделяща поетиката и танцуването, бях истинският аз. Никога, никога преди не бях сънувал толкова реалистичен и мечтан сън, никога не бях дотогава отказвал да приема така тачената от вас реалност. Защото моята реалност ще остане в този сън, да се сбъдне или не.

Искам там, не искам да се усмихвам отново и да кимам въодушевено, докато всъщност съм на прага да припадна от скука. Най-страшното отегчение е това, породено от фалшивото.

When the cold of Winter comes,
Starless night will cover day
In the veiling of the sun,
We will walk in bitter rain
But in dreams,
I still hear your name
And in dreams,
We will meet again