I Wish I Was Special

I wish I was special
You're so very special

But I'm a creep,
I'm a weirdo
What the hell am I doin' here?
I don't belong here

I don't care if it hurts,
I wanna have control
I want a perfect body
I want a perfect soul

I want you to notice
when I'm not around
You're so very special
I wish I was special

Така де, не е като да не написаха наскоро, че всички, в жалките си опити да сме специални, единствени и уникални, сме еднообразни и ужасно скучни. И аз покривам почти всички условия, за да мога да се нарека гордо "еднакво различен".

Но, в името на всичко добро, ще ми се някому да пука за мен повече, отколкото на мен за него, и да се чувствам специален.

Трябва да престана да изисквам дори и малко внимание от когото и да е било, защото накрая винаги се наранявам; трябва да се задоволя с някакви просто неща в живота, които да включват само мен, без хора, които болят. Ще ми се да съм като бабите *май не съм виждал такива дядовци*, които се разхождат из парка и сякаш са си самодостатъчни. Всичко това, разбира се, може да е твърде измамно: да си мислят за отминали спомени. За това, че Цура от съседния блок и племенничката Ганка не се обадиха да честитят осемдесетия рожден ден *защото Цура, станала на осемдесет и две, се спомина ден преди това, а Ганка не е жива от петдесет години*. Или пък за внуците, които са в Канада и се прибират, ако е късмет, веднъж на година, и кой знае дали някоя година няма да се завърнат, за да сложат букет някъде. Или пък за милия спътник в живота, починал в трагична катастрофа на двадесет и пет *или беше трагично убийство чрез пребиване на пътя, така и не се установило*, месеци след като второто дете се родило.

Това бе кратко лирично отклонение, като май само Цура е измислена *но със сигурност все някъде има такава история*, а Ганка е със сменено име.

Някой да каже на Зу и Кат никога да не записват сдухващи песни, защото самоубийствата по света биха зачестили прекалено много.

Дванадесет часът е и пиша глупости.

На никого не му пука ^^