But In Dreams

Вашата истина, дами, изобщо не съвпада с моята, реалността за мен е съвсем друго нещо; нещата и хората, които истински обичам, са толкова по-различни от всичкото ВИЕ. Нищо не ми пречи да слушам псевдопоетите, за които цигарата сякаш е сраснато продължение на ръката, да бъда ръган от вокалиста на "Остава"; от друга страна, днес показах, че мога и да крещя, скачам и да се държа като примерен член на стадото, присъстващо на брейк фестивала. А, да, и да викам "О, о"... Яко, копеле, нали?!



Но точно тази нощ, разделяща поетиката и танцуването, бях истинският аз. Никога, никога преди не бях сънувал толкова реалистичен и мечтан сън, никога не бях дотогава отказвал да приема така тачената от вас реалност. Защото моята реалност ще остане в този сън, да се сбъдне или не.

Искам там, не искам да се усмихвам отново и да кимам въодушевено, докато всъщност съм на прага да припадна от скука. Най-страшното отегчение е това, породено от фалшивото.

When the cold of Winter comes,
Starless night will cover day
In the veiling of the sun,
We will walk in bitter rain
But in dreams,
I still hear your name
And in dreams,
We will meet again

Нужда...

All I need to write is a bitter song to make me better. Much better.


It found me to hold me, but I don't like it at all.
Won't feed it, won't grow it, it's folded in my stomach.
It's not fair, I found love.
It made me say that.
Get back - you'll never see daylight; if I'm not strong, it just might.


All I need to write is a bitter song to make me better.

I feel better, I feel better.

Едно автобусно пътуване може да ти промени живота. Само няколко малки спирки време, а затваряш цяла глава в оръфаната книга на живота. Пък преди си се чудел дали може да стане по-оръфана.

Чужда ръка милва желано лице, очите не са усмихнати за теб.

А осъзнаването на това, колко смешно изглежда дългото ти увлечение, като знаеш, че дори не си разменил дума с човека, прави всичко още по-печално. А?

И после се сещаш, че това момиче не е точно желаният човек. Беше, преди седем години. Вече не е, и все пак не ти олеква. Защото и сегашният търсен човек не е по-близо, отколкото тя е била за всичките години скришни погледи. Да я видиш с другиго само ти напомня, че за един определен някого никога няма да си този друг, с когото да сподели всичко.

Музиката е виновна, Butterfly Boucher и Rachael Yamagata. Мразя ги, обичам ги.

Обичам.

И обичам да обичам.

She's so pretty; she's so damn right
But I'm so tired of thinking
About her again tonight

Ще мисля за другиго.