Amidst Vanity Fair

Hold on You

2010-09-07T02:15:00.003+03:00

Hold on love
Even when I cry all night
Even when I say I don't love you
Just hold on love

Никога няма да ме погледнеш с други очи, а?

Just hold on love
Even when I scream and fight
Even when I swear I don't love you
Just hold on tight

И смисъл всъщност няма, затова мълча като пукел и те сънувам.

Just hold on love, just hold on love, just hold on love

I will hold on you.

Somewhere Only We Know

2010-03-02T01:27:00.002+02:00

Да, истина е. Крия се от себе си напоследък. Не ходя на училище, не поглеждам в огледала, изключен държа телефона си. Отказвам да се вглеждам, надявам или вярвам.

В следващия миг си казвам, че всичко това е глупост. Изкъпвам се, слагам си шарени дрехи и гледам 'Family Guy'.

Няма вече епизоди на никое от любимите ми детски. Свиря на пиано, после обличам черната тениска и джинси и се разхождам из калния следобед. Всичко е сиво, въпреки тъмнината по мен.

Няколко пейки вече никога няма да са същите в очите ми, а ще са пейките ни, когато бяхме аз и ти.

ПП: Много, много искам да напиша това изречение:

Следобедният безплутонен джаз из нов живот се носи и старите слушатели забрави.

And I'm Crying

2010-02-10T23:32:00.003+02:00

...for things that I tell others to do without crying...

Седях и се залъгвах досега с хиляди малки занятия, които нявга ми бяха искрено интересни, за да не мисля за всичко, което се случва тези дни.

Преди това излязох навън, за да се видя с приятели, чиято задача, добре осъществена, бе да ме разсейват от пагубната функция мислене.

Вчера и завчера сърцето ми се късаше не от това, че бивам лъган, а от това, че получавам най-голямата искреност на света - само аз, само за мен, само пред мен; и все пак всички други получават съвсем друга искреност - как да съм убеден коя от двете е валидната?

"Само ти можеш да ме разбереш много. Максимално почти"

Глупаво ли е, че се държа единствено и само заради тези думи?

А сега седя и се чудя дали днес се е случило това последно нещо, което най-накрая ще успее да ме умъртви вътрешно. А ако не днес, то може да се случи утре или по-утре или по-по-утре, но така и така резултатът ще е същият. И реално никой не би бил виновен за нищо, тъй като никой не знае, че в момента куршумът е насочен към сърцето и петлето на пистолета се спуска и, аха-аха, ще бъда прострелян.

Седя и не плача за неща, за които съм съветвал други хора да не плачат - единствено и само, защото отдавна не мога да плача.

I Adore, Adore, Adore...

2010-01-04T23:29:00.002+02:00

Дори не мога да напиша този пост.

That's what I'm waiting for, aren't I?

2009-12-20T01:38:00.003+02:00

Този смс беше само прелюдия към ненаписания пост в главата ми. Бъди приятел тук, сега, моля те, не утре, не при удобен случай, не когато съвестта те засърби нетърпимо. Тук, сега, завинаги, моля те. В 1 и 29, когато седя сам, слушам тъжна песен и ми се крещи. Точно когато имам нужда от теб, защото се оплаквам на петима души, а знам, че само на теб ще ти се изкажа цялостно и ти ще разбереш откъде идва всичко лошо в душата ми - някога, заради силата на приятелството и успокоението, което носи тя, ти казах повечето съкровено.

Този пост щеше да е обвиняващ - че искаш приятелство, а не правиш нищо и нищо не става. Че прекалено много време те нямаше, много думи не се казаха, много и досега не са казани. Ала как да се сърдя или да бъда огорчен, като точно сега, когато имах най-голяма нужда, все пак звънна и говори с мен докрай, чу ме и не ме изостави, макар че ти дадох много възможности.

Пиша този пост, за да ти благодаря: дори и да не бъдем приятели нататък, дори и все пак да не се видим, както обеща, и за да кажа, че бях забравил колко добри могат да бъдат хората.

Пиша го, за да се отърва от мислите за другите неща. Другите неща ги сънувам нощем.

И пак ми се сънуват те, нищо, че болят.

We fold and we had made a wish
That we would be missed
If one another just did not exist

As we were, so perfect, so happy

2009-12-01T22:05:00.003+02:00

Our cracking voices became part of the music.
The car pressed on faster through the night. As our voices lowered,
The cadence again overtook the air.
Up ahead there was a curve approaching.
She made no indications of slowing.

Защото войната чрез чуждите и препредадени думи ми омръзна. Всеки от нас си носи главата на раменете, следователно може сам да си прави изводи за хората и да има СОБСТВЕНИ отношения с тях. Няма нужда, казвайки Иво, да си мислиш за някого другиго. Аз като съм приятел на Христина, да не съм й станал сиамски близнак. Или пък Зори да не може да помръдне крак без Катя да й разреши. Няма нужда някой да налива акъл някому по отношение на някого другиго. Или пък, още по-ужасно, да вменява собствените си разбирания за морал и добро. Ала най-вече любимото: "А аз да знаеш какво чух, че някой казал за теб, да знаеш само как те обсъждаха, развяха ти и малките гащички на барабанчето в ушенцата ти, та аз съм НАПЪЛНО възмутен/а и затова ще преинача съвсем всичко и ще направя казаното още по-гнусно, за да се почувстваш ти още по-омерзен, ама е за твое добро, 'щото те обичам."

Лирическо отклонение. Тук следва най-красивият аргумент в спор, които бях чувал:
"По-голям/а съм от теб, значи съм видял/а ТОЛКОВА много повече от теб, НЕСЪМНЕНО знам много повече от теб, тъй че аз съм прав/а, а ти си крив". Край на отклонение.

И после как ще си имаме доверие, ще се обичаме и ще сме приятели. След като аз се движа в "лоша компания" *?!?!?!?!, това звучи все едно съм начинаещ наркодилър, а ?!?!?!?! става още по-голямо, когато "лошата компания" се сведе до хора като ЗОРИ. Конкретно случаят със Зори е обяснен така - тя хем е от лошата компания, която ме проваля, хем е супер яка, ако не е с мен - демек, подразбира се, че аз пропадам заради лошата компания, която всъщност е лоша заради мен, защото аз съм лош заради гадната компания и т.н.*

Освен движенето ми в "лоша компания", аз съм един "пубер, който търси гласност и начин да бъде интересен" или нещо подобно, дори не ми се рови за точен цитат.

И тук се намесва лирическото отклонение - понеже "аз съм голям/а и с ОГРОМЕН опит", следователно този аз може да служа за коректив и съдник на всичко, бидейки напълно безгрешен. А ако се опитваш да споменеш незлобливо да види дали все пак е възможно да не е толкова перфектно всичко в него си, затвърждаваш мнението, че си "пубер, правещ се на интересен". Удобен порочен кръг, в който можеш винаги да излезеш прав. И единствената мисъл, когато това се прочете, ако се прочете, ще е "Oh, now I feel even MORE justified - колко морално извисен/а съм и колко прав/а!"

Колкото до теб теб теб, дето до днес ме бе отписал напълно, а може би след това пак ще се върнем на това положение: не искам да сме перфектни или щастливи, а само приятели - каращи се, болящи се, прощаващи се, ако трябва - ще излетим през острия завой, ще ударим мантинелата, ала няма да оставя неприсъствие и тишина.

Ние сме хора

2009-11-05T21:56:00.002+02:00

Ние сме хора и затова при вида на стена блъскаме главата си в нея. Колкото е по-непреодолима, по-масивна, по-боляща - толкова повече. Удряй! Удряй! Право с главата напред. Нищо, че може да загубиш самоуважението си, че може два дни подред да те обиждат; само от сантименталност и доброта ще го направим ^^

То нали и затова ги имаме тези глави и затова сме хора, де...

Ще си я блъскам тази глава, ала в нечия по-заслужила стена!

Йонатан

2009-07-22T19:40:00.003+03:00

Вчесвам виртуалната овца Йонатан, давам му сено и *може би* детелина, пия айрян, пиша си с двама най-добри приятели, едната от които не следи чата, а другият няма как да ми помогне така или иначе, защото дори не мога напълно и адекватно да му обясня проблема си.

Сбърках думата "овца", написах я с "ф"; сами си направете изводите колко добре съм в момента.

P.S. Йонатан винаги ми е напомнял за "Братя с лъвски сърца", ала аз загубих моя приятел-брат Йонатан и останах сам Шушулко.

Some days there's nothing left to learn

2009-06-13T23:41:00.002+03:00

...from the point of no return, но пък мога да си остана с това:

Hey hey I saved the world today
Everybody's happy now
The bad thing's gone away
And everybody's happy now
The good thing's here to stay
Please let it stay

Несподелен слънчев път

2009-06-09T21:48:00.003+03:00

Говорих си с Поли и се сетих за много отминали неща. От две години и половина съм толкова различен; все още ми се ще да бях на дванадесет или тринадесет.

И да не бях влюбен в теб от толкова много време. Две години и половина са много време.

Wrote you this, I hope you got it safe
It's been so long, I don't know what to say
I've travelled 'round through deserts on my horse
But jokes aside, I wanna come back home

Ала май ще оцелея - още две и двеста години.

In My Own World

2009-02-27T22:16:00.003+02:00

You'd better hope and pray
That you make it safe
Back to your own world
You'd better hope and pray
That you wake one day
In your own world
'Cause when you sleep at night
They don't hear your cries
In your own world
Only time will tell
If you can break the spell
Back in your own world

В очите на другия/другите може и да е изглеждало напълно невинно, но в моите очи не изглеждаше така. 'Просто стечение на обстоятелствата" не е извинение. Както не е и редовното "Изобщо не съм се държал/а така, всичко се е случвало само в главата ти". Не е възможно за н-ти път само да си въобразявам.

Ъх, дори не знам какво да пиша.

Уморих се от опити за каквото и да е.

Очаквано

2009-02-21T21:09:00.004+02:00

Past the point of no return, the final threshold
The bridge is crossed, so stand and watch it burn
We've passed the point of no return...

Между другото, днес научих, че повтарянето на думи в стил "убиймеубиймеубиймеубийме" помага много за спокойното изражение, но не e достатъчнo. ^

I Wish I Was Special

2009-02-10T23:24:00.002+02:00

I wish I was special
You're so very special

But I'm a creep,
I'm a weirdo
What the hell am I doin' here?
I don't belong here

I don't care if it hurts,
I wanna have control
I want a perfect body
I want a perfect soul

I want you to notice
when I'm not around
You're so very special
I wish I was special

Така де, не е като да не написаха наскоро, че всички, в жалките си опити да сме специални, единствени и уникални, сме еднообразни и ужасно скучни. И аз покривам почти всички условия, за да мога да се нарека гордо "еднакво различен".

Но, в името на всичко добро, ще ми се някому да пука за мен повече, отколкото на мен за него, и да се чувствам специален.

Трябва да престана да изисквам дори и малко внимание от когото и да е било, защото накрая винаги се наранявам; трябва да се задоволя с някакви просто неща в живота, които да включват само мен, без хора, които болят. Ще ми се да съм като бабите *май не съм виждал такива дядовци*, които се разхождат из парка и сякаш са си самодостатъчни. Всичко това, разбира се, може да е твърде измамно: да си мислят за отминали спомени. За това, че Цура от съседния блок и племенничката Ганка не се обадиха да честитят осемдесетия рожден ден *защото Цура, станала на осемдесет и две, се спомина ден преди това, а Ганка не е жива от петдесет години*. Или пък за внуците, които са в Канада и се прибират, ако е късмет, веднъж на година, и кой знае дали някоя година няма да се завърнат, за да сложат букет някъде. Или пък за милия спътник в живота, починал в трагична катастрофа на двадесет и пет *или беше трагично убийство чрез пребиване на пътя, така и не се установило*, месеци след като второто дете се родило.

Това бе кратко лирично отклонение, като май само Цура е измислена *но със сигурност все някъде има такава история*, а Ганка е със сменено име.

Някой да каже на Зу и Кат никога да не записват сдухващи песни, защото самоубийствата по света биха зачестили прекалено много.

Дванадесет часът е и пиша глупости.

На никого не му пука ^^

Тирада в ми бемол минор

2008-10-01T23:31:00.003+03:00

*За неразбралите вече можебисъществуващичитатели, този блог е крайно хейтърски - в него изливам цялата си злоба към света, за да не я излея пред него, че би станало мазало навред и повсеместно; Содом и Гомор песен ще ви се видят и ще мечтаете за Потопа*

Следващите изречение са си самоистина едни за други:

Мразя. Мразя лошото. Мразя лошото отношение. Мразя лошото отношение от приятели. Мразя лошото отношение от приятели, които все пак твърдят, че знача нещо за тях. Мразя лошото отношение от приятели, които все пак твърдят, че знача нещо за тях, макар че най-вероятно всичко е поредната лъжа.

И когато е така в училище, навън или през интернет, вече идва в повече.

Guess it wasn't real after all.
Guess it wasn't real all along.

In another story...

Мислех, че всичко би било забравено и ще се преживее, но слаб ми е ангелът, две снимки на кръст ме върнаха в по-голяма депресия... Някой да ме убие, преди да проглуша ушите на хората с глупости напълно.

In a dream,
Will you give your love to me?
Beg my broken heart to beat,
Save my life, change my mind.

Да, ама винаги ще е за другиго, няма да е за мен (крива усмивка).

Ауфвидерзеен.

ЕДИН ЧАС (или повече) ПО-КЪСНО

За един час нищо не се е променило. Чувствам се здраво стъпил върху гнева, разочарованието и отчаянието едновременно. Кефя си се сам на себе си (:

И ако си пусна ОЩЕ една депресирана песен, няма да ми стане по-добре, ами да взема да се хвана в ръце и да легна.

И, равносметката е, че вече рядко ще извършвам скверните действия на заговаряне или заразписване с хора, 'щото все се чувствам като досадник и незнаещ какво да каже.

*Всичко казано по-горе е под влиянието на имо-стайл музика, но още по-лоша, защото е наистина качествена*

But In Dreams

2008-09-22T22:41:00.006+03:00

Вашата истина, дами, изобщо не съвпада с моята, реалността за мен е съвсем друго нещо; нещата и хората, които истински обичам, са толкова по-различни от всичкото ВИЕ. Нищо не ми пречи да слушам псевдопоетите, за които цигарата сякаш е сраснато продължение на ръката, да бъда ръган от вокалиста на "Остава"; от друга страна, днес показах, че мога и да крещя, скачам и да се държа като примерен член на стадото, присъстващо на брейк фестивала. А, да, и да викам "О, о"... Яко, копеле, нали?!

Но точно тази нощ, разделяща поетиката и танцуването, бях истинският аз. Никога, никога преди не бях сънувал толкова реалистичен и мечтан сън, никога не бях дотогава отказвал да приема така тачената от вас реалност. Защото моята реалност ще остане в този сън, да се сбъдне или не.

Искам там, не искам да се усмихвам отново и да кимам въодушевено, докато всъщност съм на прага да припадна от скука. Най-страшното отегчение е това, породено от фалшивото.

When the cold of Winter comes,
Starless night will cover day
In the veiling of the sun,
We will walk in bitter rain
But in dreams,
I still hear your name
And in dreams,
We will meet again

Нужда...

2008-09-13T23:59:00.000+03:00

All I need to write is a bitter song to make me better. Much better.

It found me to hold me, but I don't like it at all.
Won't feed it, won't grow it, it's folded in my stomach.
It's not fair, I found love.
It made me say that.
Get back - you'll never see daylight; if I'm not strong, it just might.

All I need to write is a bitter song to make me better.

I feel better, I feel better.

Едно автобусно пътуване може да ти промени живота. Само няколко малки спирки време, а затваряш цяла глава в оръфаната книга на живота. Пък преди си се чудел дали може да стане по-оръфана.

Чужда ръка милва желано лице, очите не са усмихнати за теб.

А осъзнаването на това, колко смешно изглежда дългото ти увлечение, като знаеш, че дори не си разменил дума с човека, прави всичко още по-печално. А?

И после се сещаш, че това момиче не е точно желаният човек. Беше, преди седем години. Вече не е, и все пак не ти олеква. Защото и сегашният търсен човек не е по-близо, отколкото тя е била за всичките години скришни погледи. Да я видиш с другиго само ти напомня, че за един определен някого никога няма да си този друг, с когото да сподели всичко.

Музиката е виновна, Butterfly Boucher и Rachael Yamagata. Мразя ги, обичам ги.

Обичам.

И обичам да обичам.

She's so pretty; she's so damn right
But I'm so tired of thinking
About her again tonight

Ще мисля за другиго.